Dagsavisen (Норвегия): Благодарим ти, СССР!
Авторът с мъка разказва историята на норвежки партизанин, който през годините на нацистката окупация отвежда семейството си в СССР и се връща в Норвегия, за да се бори с нацистите, а сега неговият принос е напълно забравен. Но в Русия победата обединява хората: съветските войници наистина спечелиха войната.
Превод от Dagsavisen (Норвегия):
На черно-бяла снимка на стената в малка къща в Киберг, в най-източната част на Норвегия, е лицето на войната. Брадат мъж със сресана назад коса и партизанска екипировка. Това е снимката на Тригве Ериксен, направена по време на войната.
През есента на 1940 г. той отива в планината, която вижда от прозореца на къщата си — към Съветския съюз. В страната, която той и всички останали жители на Източен Финмарк в продължение на много векове считаха за приятел, съсед и търговски партньор.
За да запази съпругата и децата си в безопасност, той ги изпратил над Уралските планини, където те работили за производството на храни за Червената армия. Самият Тригве се завърнал да се бие срещу врага на Норвегия — нацистка Германия. В съветския протокол е посочен като „безпартиен“.
От около 200 норвежци, които сега наричат партизани, повече от половината са от малкия Киберг. Около 60 души били активни агенти. Няколко десетки загинали в битка с нацистите. Всички те рискували живота си.
„Трябва да сме благодарни на нашите съветски приятели“, заяви министърът на отбраната Франк Бакке-Йенсен при откриването на норвежко-руската конференция в Киркенес в сряда.
С освобождението на Финмарк Норвегия стана седмата държава в света, откъдето Съветският съюз прогони нацистите.
Офанзивата, която започна на Северния фронт в СССР на 7 октомври 1944 г., изтласка остатъците от войските на Хитлер и от руска земя.
Но преди началото на Студената война на север бушуваше друга война, която малко хора сега си спомнят. Три дълги години след нападението на нацистите срещу СССР през лятото на 1941 г., ожесточените сражения гърмяха само на няколко десетки километра източно от Киркенес.
Тук загинаха 100 хиляди цивилни и военни. Тук бушуваше световна война. В малкия норвежки град сигналът за тревога бе задействан повече от 300 пъти. В страшния мраз съветските войски се сражаваха тук, натикани в ъгъла. Не биваше да позволят на германците да превземат Мурманск.
Морето тук не замръзва и затова има стратегическо значение. Без достъп до него съветските власти не биха могли да устоят на противника на източния фронт.
Ето защо изходът от войната до голяма степен беше решен тук, на Северния фронт. По пътя между Мурманск и Киркенес е осеяно с паметници. Тук лежат хиляди и хиляди млади руски мъже.
Момчета, родени през 1921, 1922, 1923 година. Тук все още откриват стотици останки всяка година. Историята на долината на смъртта такава, каквато е.
Сталин и СССР следваха споразуменията, сключени с Норвегия. Да, съветските военни тайно планираха да създадат военни бази по цялото крайбрежие на Северна Норвегия чак до Тромс. СССР имаше планове A, B и C. Подобно на Чърчил, който искаше да продължи войната срещу СССР и да започне третата световна война.
В този ден на благодарност трябва да погледнем отвъд Източен Финмарк и Мурманск. И да сведем глава в смирение. Войната бе спечелена на изток. Страданието на съветските хора по време на Втората световна война е просто немислимо. Убити са от 25 до 30 милиона души. Такава травма оставя отпечатък върху целия народ, формира възгледа им за света и политиката. Това следва да се разбира.
Благодарим ти, СССР!
Петя Паликрушева
Източник: https://www.dagsavisen.no/debatt/kommentar/spasiba-sovjet-1.1606419