„Великият Туран“ на Ердоган срещу многополюсния свят
Западът използва Турция, тласкайки я да се разшири на Изток
Неотдавнашните трагични събития в Казахстан се базираха на един важен фактор, който често се пренебрегваше и премълчаваше в официалните медии.
Става дума за турска външнополитическа експанзия, която включваше, наред с други неща, постсъветските републики в Закавказка и Централна Азия с тюркско население, включително и Казахстан. Това се случва в рамките на синтеза между пантюркизма и неоосманизма – двете идеологически направления, възприети от турския режим на Реджеп Тайип Ердоган.
Тяхната същност се свежда до създаването на нов тип Османска империя в обширните простори на Евразия и Северна Африка, хвърляйки предизвикателство на влиянието на Русия (предимно), както и на Иран и Китай.
И ако в случая с народите от тюркски произход — татари, азербайджанци, казахи, киргизи, узбеки, туркмени, уйгури, каракалпаци, националистическата идея за «единна тюркска нация» или така наречения «велик Туран» на преден план е идеята всички тюркски народи да бъдат обединени под ръководството на Анкара, то същността на неоосманизма е да обедини всички мюсюлмани в Близкия изток под управлението на турския халиф.
В резултат на това — подкрепата от страна на Турция за радикалните ислямисти в Сирия, Либия и Кавказ. Синтезът на тези две идеологии, първата от които е етнолингвистична по своята същност, а втората е религиозна и политическа, трябва да превърне съвременна Турция в една от най-мощните държави на континента, във възродената Османска империя.
Турската следа в казахстанските безредици
По-малко от два месеца преди вълненията в Казахстан, на 12 ноември 2021 г., в Истанбул се проведе VIII среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави, на която присъстваха лидерите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан. В допълнение към споразуменията за икономическо сътрудничество, участниците на срещата обявиха трансформирането на Тюркския съвет в Организация на тюркските държави (ОТД) и приеха програма за действие за визията на тюркския свят до 2040 г.
Интересното е, че неин инициатор и идеолог беше първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев, който още през 2021 г., по време на посещението си в Турция, призова за обединяване на 200 милиона турци „от Алтай до Средиземно море“.
През 2017 г. именно по нареждане на Назарбаев Казахстан започна да преминава от кирилица към латиница, което беше друг важен елемент в сближаването с Турция. Назарбаев запазва и статута си на почетен председател на ОТД, докато официален генерален секретар на организацията е казахстанският пантюркист Багдад Амреев, който преди това оглавяваше посолствата на Астана в Анкара и Техеран. В същото време действителният лидер на Организацията на тюркските държави, която задава вектора на движение, е Турция.
Създаването на подобен род организация е сериозно предизвикателство, преди всичко за руските интеграционни проекти в постсъветското пространство, които Турция активно се опитва да подчини на себе си.
Достатъчно е да се каже, че Казахстан и Киргизстан, които са членове на Организацията на тюркските държави, са членове на ОДКС и ЕАЕС. Намирайки се в рамките на ОТД под егидата на страна-членка на НАТО, те се противопоставят на партньора си в ОДКС и ЕАЕС – Армения. Например, декларацията на ОТД, приета на срещата на върха в Истанбул, съдържа поздравления на Азербайджан за първата годишнина от победата във 2-ра Карабахска война и „освобождението на окупираните територии“.
Интересното е, че разполагането на войски на ОДКС в Казахстан във връзка с антиправителствения метеж, който се разигра там, засили разговорите в турските медии за създаването на собствена военна структура на базата на ОТД, в която Турция ще играе водеща роля.
Въпреки доста предпазливите изявления на официалните лица от Анкара във връзка със събитията в Казахстан, Турция явно беше обезпокоена от влизането в страната на мироопазващия контингент на ОДКС, ръководен от Русия, и го възприемаше като пряка заплаха за техните интереси в популяризирането на „тюркския свят “. Това показва участието на структури, свързани с турски неправителствени фондове и организации, в опитите им за дискредитиране на миротворците, помагащи за възстановяването на реда в Казахстан.
С прицел върху разпада на Русия
Освен това не бива да се пренебрегва фактът, че проявите на казахстанския национализъм и радикалния ислямизъм, които се основават на зоологическа русофобия, са резултат от турското идеологическо влияние.
Културната и политическа експанзия от Турция придоби широк обхват веднага след разпадането на Съветския съюз и засегна не само новите независими постсъветски тюркски държави в Закавказието и Централна Азия, но и такива вътрешни руски региони като Татарстан, Башкирия, Крим, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, Хакасия, Алтай, Якутия. Турските пари са използвани за реализиране на хуманитарни проекти, изграждане на училища, джамии, културни центрове и обмен на студенти. Така Анкара използва фактора „мека сила“, формирайки свои лобистки групи и лоялни към нея местни елити.
„Те преподават алтернативна история. Турските учители казаха: че Византия не е постигнала нищо, трябва да погледнем към Османската империя. С една дума, откритата пропаганда на национализма беше представена по такъв начин, че Турция е лидерът, около който трябва да се обединят тюркоезичните територии. Това важи и за руските субекти на федерацията“, цитира РИА Новости Виктор Надеин-Раевски, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.
Нека добавим, че турската мека сила, насочена към тюркоезичните и мюсюлманските народи от Северен Кавказ, Крим, Поволжието, Урал и Сибир, е дори по-сериозно предизвикателство за Русия от активната политика на Анкара в Казахстан, Централна Азия или Азербайджан.
По простата причина, че пряко и сериозно застрашава суверенитета и териториалната цялост на Руската федерация.
Да не забравяме неотдавнашните опити на нашите геополитически „партньори“, включително на Турция, да отделят Северен Кавказ от Русия, които доведоха до две кървави чеченски войни.
Кого подкрепи Анкара в тях, смятаме, че не си струва да си припомняме.
Всъщност най-добрият начин да се разкаже за това са паметниците на лидера на т. нар. „Чеченска република Ичкерия“ (терористична организация, забранена в Русия, бел. авт.) Джохар Дудаев в Турция. Между другото, първият площад Дудаев в Истанбул беше открит веднага след ликвидацията му. И е открит не от друг, а от тогавашния кмет на бившата столица на Османската империя Реджеп Тайип Ердоган.
И националистическите, а всъщност сепаратистките и ислямистки стремежи в същия Татарстан далеч не са елиминирани.
Не е нужно да се ровите вълго за примери. Вижте в Google неотдавнашната история от Актаниш, Татарстан, където национал-екстремисти изрязаха православен кръст на гроба на руски жител, а местните власти препоръчаха на роднините на починалия да не възстановяват паметника и като цяло да се измъкнат от Актаниш с мотива, че това е „чисто татарски регион“, където се опитват да запазят „националната чистота“.
Прави впечатление, че турските власти дори не се опитват да прикрият претенциите си към значителна част от не само постсъветското пространство, но и около една трета от Руската федерация като такава.
Просто погледнете тази снимка от официалния Twitter акаунт на Турското неонацистко националистическо движение. Това, който има паравоенно крило, наречено «Сивите вълци». Припомняме, че именно бойците от тази групировка участваха в убийството на 24 ноември 2015 г. на руския пилот Олег Пешков, който се катапултира, след като неговият бомбардировач Су-24М беше свален в небето над Сирия от турскияа изтребител F-16.
На тази снимка лидерът на турските национал-екстремисти Девлет Бахчели и турският президент Ердоган позират с „карта на тюркския свят“.
Лесно е да се види, че не само целото Закавказие и Централна Азия, но и значителна част от Руската федерация и дори Синдзян-Уйгурският автономен район на Китай са включени в зоната на турско влияние.
Турският експанзионизъм в услуга на Запада
На пръв поглед геополитическите амбиции на Ердоган трябва да срещнат категорична враждебност от колективния Запад. От време на време глобалистите наистина се опитват да удържат прекалено развихрилия се техен партньор с фес.
Същевременно обаче Турция остава важен член на НАТО, осигурявайки военното господство на западния блок в Черноморския регион.
А зад самия геополитически проект на „Великия Туран”, новата Османска империя, явно стърчат ушите на американските и британските разузнавателни служби.
С ръцете на Анкара, използвайки Турция като свое „прокси“, те се опитват да провокират мащабен военно-политически конфликт в Евразия, който трябва да се превърне в непроходима бариера пред икономическите и геополитически стремежи на Москва, Пекин и Техеран.
Отново няма нужда да ровите дълго за примери.
Достатъчно е да погледнем какви сили сега започват активна информационна кампания за дискредитиране на руския мироопазващ контингент в Нагорни Карабах.
Въпреки факта, че това се случва както от азербайджанска, така и от арменска страна.
Ако на първите се опитват да внушат, че намеката на Русия не е позволила на Азербайджан да удържи окончателна победа, да завземе Степанакерт, а след това и арменския Зангезур, пробивайки пряк коридор към Нахичеван, то на вторите се натрапва идеята за реваншизъм и възстановяване на арменския контрол над Нагорни Карабах, което уж било възприпятствано от прекратилите кръвопролитието руски миротворци.
От същата серия се неотдавнашните опити да се разпали пряк въоръжен конфликт между Азербайджан и Иран, където в качеството на «ястреби» от страна на Баку бяха ориентираните към Турция и Запада пантюркисти.
Впрочем, всичко ново е добре забравено старо.
Достатъчно е да си припомним как през 19-ти и началото на 20-ти век Турция, превърнала се в „болния човек на Европа”, беше използвана от западните сили, преди всичко Великобритания и Франция, за сдържането на Руската империя, за възпрепятстване на достъпа й до Черноморски проливи, за да се превърне Москва в център на световното православие, освободител на Константинопол.
Днес историята се повтаря и Анкара, насочвайки експанзионистичните си стремежи на изток с благословията на Запада, изпълнява изключително важна мисия, следвайки отчаяната борба на Съединените щати и техните сателити за запазване на американският еднополюсен свят.
Дмитрий Павленко, специално для News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция