В България нямало фашизъм?
Анко ИВАНОВ,
д-р по философия
Тези дни се навършиха 80 години от приемането на първо четене (20 ноември 1940 г.) от българското Народно събрание на фашисткия Закон за защита на нацията (ЗЗН). Неговият прототип е сходният закон във фашистка Германия.
Все по-често в публичното пространство у нас, дори в научна и специализирана литература по история, политология, философия и други обществени науки, се отрича съществуването на фашизма в България. В интернет всяка статия, всеки пост със съдържание за фашизма са обругавани, съпровождани с ругатни и цинизми. Правят това най-често наети за паница леща тролове, служещи си с различни никове. Но има и читатели в интернет, които априорно отричат съществуването на фашизма — като резултат от незнание и терминологична обърканост. Ето реплика под моя статия («Груба фалшификация на българската история»): «В Бългaрия нe e имaлo фaшизъм… имaлo e в Итaлия… От тук следва, че статията е фалшива. Гeрмaния e билa нaциoнaлсoциaлиcтичecкa пo врeмeтo нa Хитлeр… тaкa ce кaзвa пaртиятa му… и зaтoвa ca нaричaни нaкрaткo нaциcти»).
Фашизмът (от итал. fascismo, от fascio — съюз, сноп, обединение) има три основни проявления: крайно дясна, националистическа и антихуманна идеология; радикално-екстремистко националистическо политическо движение; политически режим — открита терористична диктатура. Основните признаци на фашизма са: радикален национализъм (ксенофобия, шовинизъм, расизъм и антисемитизъм), подчиняване на всичко на интересите на нацията, сплотяване на нацията без класови, политически и синдикални противопоставяния и борби (еднопартийна или безпартийна система); етатизъм (държавата е над всичко, всичко е в държавата); тоталитаризъм, терор и насилие; антилиберализъм и антидемократизъм; антикомунизъм; демагогска пропаганда, ограничаване на свободата на словото и цензура; милитаризация на обществото и т.н. Главното във фашизма са радикалният национализъм, тоталитаризмът (държавата контролира всичко), терорът и насилието. Целта е възраждането на нацията, нейното обединение и мобилизация за постигането на нейните национални идеали и интереси, независимо от използваните методи.
Между 1920 и 1945 г. в Европа има три основни доминиращи политически системи:
либерализъм, социализъм и фашизъм
Главното за либерализма е защитата на интересите на капитала (богатите), за социализма — на работническата класа и трудовите хора (бедните), и за фашизма — интересите на стоящата над личностите нация и националните интереси.
В България се забелязва тенденция у някои политолози, философи и историци да отричат съществуването в миналото на фашизъм в България. Има два подхода за определяне на наличието или отсъствието на фашизъм. Първият непродуктивен подход е сравнението с някакъв еталон на фашизма, и най-вече на националсоциализма в Германия. И при отсъствието на някоя от нацистките характеристики в българските условия се отрича съществуването на фашизма у нас. Вторият подход е отчитане на проявлението не на всички, а на най-същностните черти на фашизма. Във всяка страна фашизмът има специфични признаци и характеристики, но съдържа общите признаци.
Фашизмът е родово понятие (проф. И. Баева). То изразява общи съществени признаци на политическото явление фашизъм. Това общо (родово) понятие фашизъм не може да съществува отделно от видовите понятия за фашизма. В родовото понятие са включени не всички черти на видовите понятия (италиански фашизъм, националсоциализъм, фалангизъм, монархофашизъм и др.), а само общите характеристики — тези, които ги има във всички видови понятия.
Фашизмът в отделната страна
има специфична, различна форма
Както посочва Палмиро Толиати, «дори в една и съща страна в различно време фашизмът има различна форма». Подобна е и позицията на друг известен италианец — Умберто Еко: «Фашистката игра може да се играе под много форми, а името на играта не се променя», както и «човек може да премахне от италианския фашистки режим една или повече характеристики, и той все още ще бъде разпознаваем като фашистки. Махнете империализма от фашизма и все още имате Франко и Салазар. Махнете колониализма, и все още имате балканския фашизъм».
Няма в света единна матрица на фашизма, с която да се сравняват неговите белези в отделни страни. Белезите на фашизма в Италия и Германия не съвпадат. Това не значи, че Италия или Германия не са били фашистки държави. Повечето сравнения в България с италианския фашизъм или с немския националсоциализъм често акцентират на отделни специфики, а не на основните признаци на фашизма. Фашизмът като политически режим и политическа система се отличава с комплекс от признаци, които го правят фашизъм. В различните страни може да има различни признаци и да няма пълен комплекс. Но главното, което пронизва всички признаци, остава. Такъв е примерът с България — няма управляваща фашистка партия (но има редица фашистки партии и движения, представени и в Народното събрание) и няма изявен Фюрер или Дуче. Но това не отрича съществуването на другите основни признаци на фашизма. Едни от тях са радикален национализъм, антилиберализъм, антикомунизъм, ксенофобия и расизъм, терор и насилие, милитаризъм, демагогия.
Типичен признак на фашизма е ксенофобията, която при различните видове фашизъм има различни характеристики — расизъм, омраза, преследване и терор над други народности. В Германия, Хърватия и България има антисемитизъм. В Германия има и антиславянизъм, но него в България и Хърватия го няма, понеже това са славянски народи и държави. В тях обаче има антисърбизъм.
В България ксенофобията се проявява, както и в Германия, предимно
във формата на антисемитизъм
Той се разгаря след приемането на ЗЗН. И в България, както и в Германия, той е пряко свързан с радикалния национализъм. В дискусията по приемането на ЗЗН в 25-о Обикновено НС (от 15 до 20 ноември 1940 г.) се приемат множество мерки срещу евреите и масоните. Мотивировката е свръхнационалистическа. Например, в мотивировката на вносителите (Дочо Христов, Д. Андреев, Дени Костов и Ат. Попов) се пропагандира отстраняването на «всякакви елементи, които са чужди на неговата националност, когато той, народът, престане да се въодушевява от всякакви интернационални (т.е. комунистически — б.а.) и космополитни (т.е. либерално-демократични — б.а.) идеологии», да се наложи «великият и свещен лозунг на националния егоизъм», както и отричане правата на евреите, а права имат само българите (Д. Христов, Стен. днев. на 25 ОНС, II РС, 15 ноември 1940 г., с. 208). В изказването си Крум Митаков — създател и ръководител на крайнодясната фашистка организация Съюз на българските фашисти, разкрива целта на неговата партия — «постигането на величието на България», «за осъществяване на абсолютната Сан-Стефанска Велика България». Както и «ограничение до минимум гражданските и политическите права на еврейската раса в България». Той определя евреите като «съзаклятници», «паразити» и «всяка сган от еврейската раса» (Стен. днев. на 25 ОНС, II РС, 19 ноември 1940 г., с. 228).
Върхът на разкриването на фашисткия характер на ЗЗН е постигнат в речта на Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве. След това тя е издадена като самостоятелна брошура и разпространявана в страната. В нея централно място имат нацията, национализмът, българското национално съзнание, което е «в кръвта на българина, то е силата на българщината». В тази реч се защитава и фашисткият признак за етатизъм, държавата е не само политическа организация, но и стопанска, културна и социална организация. Добре известно е, че държавната намеса във всички дейности е проява на тоталитаризма (белег на фашизма), поставянето на общия интерес над личния, само чрез него «може да има развитие, да има напредък». В нея реч има и антисемитизъм, чрез който се обосновава приемането на ЗЗН. Габровски твърди, че евреите имат «един национален фанатизъм». Като министър той се обявява против интернационализма и космополитизма. А това са два основни признака на фашизма — антилиберализъм и антидемократичност, както и антикомунизъм. Той твърди, че «либерализмът… е националното верую на евреина…, това е негова национална черта».
След приемането на ЗЗН са приети още седем антиеврейски закона, създадено е специално Комисарство по еврейските въпроси, има масово интерниране в провинцията на евреи от големите градове и най-вече от София (около 20 000), дори масово преселване и забрана на евреи да живеят в централните части на някои градове, да влизат в тези централни части. Те извършват принудително трудова дейност под шапката на трудови войски, носят жълтите значки, на вратите в домовете им има надпис, че в тях живеят евреи, изземва се еврейско имущество, изпращат се евреите от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на смъртта в Полша и т.н.
За милионите обикновени хора, живели в България през периода на гражданската война 1923-1944 г. (по акад. Г. Марков), е имало фашизъм и фашисти. Има продължителна антифашистка борба и победа на антифашисткия Отечествен фронт. Сега се премълчават участието на България във Втората световна война, бомбардировките на българските градове, партизанското антифашистко движение, масовият фашистки терор. В Париж при сключването на мирните договори (1947 г.) България е разглеждана като фашистка държава — сателит на нацистка Германия. В страната е имало множество убийства на партизани, комунисти и ремсисти, на стотици невръстни деца и малолетни младежи и девойки, отрязани и разнасяни партизански глави и пр.
Отричането на фашизма говори само за възраждане на фашизма под нова форма — неофашизъм, често прикриван под булото на краен национализъм.
Дума